Основни причини за измръзване на ореховите дървета
Късни пролетни слани
o След повишаване на температурата през март-април, ореховите дървета започват своя вегетационен период.
o Внезапното понижаване на температурата под 0°C може да увреди младите пъпки, издънки и цветове.
o Особено чувствителни са етапите на разпъване на пъпките и развитието на млади зелени издънки и цветове. Температури под 0°C по време на цъфтежа могат да доведат до пълна загуба на добив.
Ранно пъпкуване при нестабилно време
o Топлите периоди през февруари-март могат да предизвикат ранно движение на сока и подуване на пъпките.
o Последващите студени вълни могат сериозно да увредят тъканите поради високото им съдържание на вода и липсата на лигнификация.
Недостатъчна зимна издръжливост
o Ореховите дървета са топлолюбиви растения и не са напълно адаптирани към много студен климат.
o Младите дървета (до 3 години) имат плитки корени, тънка кора и недоразвита дървесина, което ги прави по-склонни към измръзване.
o Температури под –20°C, особено при липса на снежна покривка, могат да причинят щети на всички сортове орехи. Дърветата, аклиматизирани към постепенно захлаждане през есента, могат да преживеят по-ниски температури от тези, изложени на внезапни застудявания.
Неподходящи агрономически практики
o Късното азотно торене през есента в комбинация с напояване или валежи насърчава нов растеж, който не узрява преди зимата.
o Недостатъчното лятно напояване води до по-слаби тъкани, които са по-чувствителни към замръзване.
o Неправилната резитба в късна есен стимулира нежния растеж, който остава податлив на зимни повреди.
Ниско разположени места и студени въздушни джобове
o В равнините и долините студеният въздух се натрупва и задържа, което увеличава риска от замръзване.
o Разсадът в такива райони е изложен на ниски температури за по-дълги периоди, което води до по-големи щети.
Превантивни мерки срещу измръзване
избор на подходящи сортове:
Избор на подходящи сортове :
o Изберете сортове с по-голяма студоустойчивост, като например:
§ Чандлър
§ Фернет
§ Фернор
§ Франкет
§ Лара
§ Туларе
§ Ронд дьо Монтиняк
(Забележка: Чандлър е продуктивен, но донякъде чувствителен към пролетни слани и може да не е подходящ за по-студени региони.)
Правилно място за засаждане
o Избягвайте ниско разположени места, където се събира студен въздух.
o Изберете слънчеви склонове с южно или югозападно изложение, където снегът се топи бързо и въздухът циркулира по-добре.
o
Защитете се от северни и източни ветрове, като използвате живи плетове, ветрозащитни мрежи или сгради.
Коригиране на агрономическите практики
Напояване:
· Осигурете умерено, но редовно поливане през вегетационния период.
· Намалете напояването към края на лятото, за да насърчите втвърдяването на растителните тъкани. Избягвайте да предизвиквате стрес от суша твърде рано.
торене:
За конвенционални производители:
· Пролет (март–април): Азотен тор – 30–50 кг/ха в две дози:
o Първа доза – ранна пролет
o Втора доза – началото на юни
· Микроелементи (бор, цинк, магнезий): Прилагайте листни пръскания с бор, цинк и магнезий 1-2 пъти през май-юни.
· Лято (юни): Спрете азотното торене след средата на юни, за да избегнете слаб късен растеж.
· Есен (септември–октомври): Приложете комбиниран NPK тор с високо съдържание на фосфор и калий, с ниско съдържание на азот. Органичен тор може да се добавя на всеки 2–3 години в зависимост от почвените условия.
За биологични производители:
· Пролет: Внасяйте компост или добре угнил оборски тор (300–500 кг/ха) в зависимост от плодородието на почвата. Използвайте растителни екстракти (напр. коприва, чайове от бобови растения) 2–3 пъти на сезон. Листно подхранване с био сертифицирани продукти с бор и цинк.
· Лято: Прилагайте балансирани растителни екстракти до края на юни.
· Есен: Използвайте дървесна пепел (50–100 кг/хектар) като източник на калий — прилагайте внимателно поради алкалността ѝ. Нанесете богат на калий компост и мулчирайте със слама или листа, за да запазите топлината и влагата на почвата.
Подрязване:
· Избягвайте резитбата в късна есен, тъй като тя насърчава нежния растеж.
· Препоръчително време: късна зима или ранна пролет преди разпъване на пъпките.
Физическа защита на разсада през зимата
o Мулчирайте кореновата зона с дебел слой слама, листа или оборски тор, за да задържите топлината и влагата на почвата.
Засаждане на правилната дълбочина
o При засаждане през есента или пролетта, уверете се, че кореновата шийка е на 4–5 см под повърхността на почвата, за да предпазите основата на разсада от замръзване.
Адаптиране към местния климат
o В много студени райони пролетното засаждане е за предпочитане, тъй като намалява риска от ранни замръзвания.
Възстановяване на измръзналите разсади
Възстановяването на измръзнали орехови разсади изисква внимание, търпение и правилна грижа.
Диагностика на повредите:
o Пъпки: почернели, сухи или отлепени.
o Кора: сиво-кафява, напукана или лющеща се.
o Издънки: потъмнели, меки или сбръчкани.
o Ствол: драскотина под кората, показваща кафява тъкан, показва смърт.
o Корени: здравите корени са бели/жълти и влажни отвътре; сухите или потъмнели корени показват, че разсадът е мъртъв.
Резитба на измръзналите части
Кога:
· В началото на пролетта, след като отмине рискът от по-нататъшни слани.
Как:
· Подрежете до здрава тъкан, където вътрешната кора е зелена и влажна.
• Използвайте чисти, дезинфекцирани инструменти.
• Подрязвайте консервативно, ако не сте сигурни колко са нанесени щетите — дървото може да се възстанови бавно.
Поливане и грижи след замръзване
· Поливайте умерено и редовно, особено през сухи периоди.
• Избягвайте преполиване, което може да доведе до гниене на корените.
• Нанесете мулч, за да запазите влагата и да стабилизирате микроклимата в кореновата зона.
Допълнителни грижи за възстановяване
· Подпора: Използвайте кол, за да стабилизирате отслабените разсад.
· Защита от вредители: Растенията, засегнати от замръзване, са по-уязвими към болести и насекоми — наблюдавайте внимателно.
· Контрол на плевелите: Елиминирайте конкуренцията на плевелите за вода и хранителни вещества.
