· 

Причини за измръзване на ореховите дървета и възможни защитни мерки

Основни причини за измръзване на ореховите дървета

     Късните пролетни слани

o   След покачването на температурите през март–април започва вегетационният период на ореха.

o   Внезапеният спад на температурата под 0°C може да увреди млади пъпки, леторасти и цветове.

o   Най-чувствителни са фазите на разпукване на пъпките и развитието на младите зелени леторасти.

     Ранното развитие при нестабилно време

o   Топлите периоди през февруари–март могат да предизвикат преждевременно начало на сокодвижението.

o   При последващо застудяване тъканите, съдържащи повече вода, стават по-уязвими към измръзване.

     Недостатъчна студоустойчивост

o   Младите дървета (до 3 години) са плитко вкоренени, с тънка кора и слабо вдървесинени клони, което ги прави по-уязвими.

o   Температури под –20 °C (особено без снежна покривка) са критични.

     Неподходящи агротехнически практики

o   Късното торене с азот през есента стимулира нов растеж, който не узрява преди зимата.

o   Недостатъчното напояване през лятото води до отслабени тъкани, по-лесно увреждащи се от студ.

o   Неправилен резитбен момент през късната есен предизвиква нежелано развитие.

     Ниски терени и студени въздушни джобове

o   В равнини и долини студеният въздух се задържа по-дълго, причинявайки измръзване.

o   Разсадите в такива места са изложени на по-дълго и по-силно замръзване.


Превантивни мерки срещу измръзване

избор на подходящи сортове:

 

o   Изберете студоустойчиви сортове, като:

§  Чандлър (Chandler)

§  Фернет (Fernette)

§  Фернор (Fernor)

§  Франкет (Franquette)

§  Лара (Lara)

§  Туларе (Tulare)

§  Ронде де Монтигнак (Ronde de Montignac)

Подходящо място за засаждане

o   Избягвайте ниски места, където студеният въздух се задържа (т.нар. „джобове“).

o   Изберете слънчеви южни или югозападни склонове с добра циркулация на въздуха.

o   Защита от северни и източни ветрове чрез живи плетове, мрежи или сгради.

Адаптиране на агротехническите мерки

Напояване:

·        Осигурете умерено, но редовно напояване по време на вегетацията.

·        Намалете напояването към края на лятото, за да се втвърдят тъканите.

торене:

За конвенционални производители:

·        Пролет (март–април): Азотен тор – 30–50 кг/ха, на два приема:

o   Първият – рано напролет

o   Вторият – началото на юни

·        Микроелементи (бор, цинк, магнезий): листно подхранване, 1–2 пръскания през май–юни.

·        Лято (юни): Спиране на азотното торене след средата на юни, за да се избегне мек растеж.

·        Есен (септември–октомври): Комплексен NPK тор с високо съдържание на калий и фосфор; органичен тор по избор на всеки 2–3 години.

За био производители:

·        Пролет: Компост или добре угнила оборска тор (300–500 кг/ха), според плодородието на почвата; растителни екстракти (коприва, бобови) – течен тор, 2–3 пъти през сезона; листно торене с био-сертифицирани торове с бор и цинк.

·        Лято: Балансирано торене с растителни екстракти; спиране на торенето в края на юни.

·        Есен: Дървесна пепел – източник на калий (50–100 кг/ха), внимателно дозиране поради pH; компост с високо съдържание на калий; мулчиране със слама или листа – задържа топлина и влага, предпазва от студ.

Резитба:

·        Не извършвайте резитба късно през есента – стимулира незрял растеж.

·        Препоръчва се резитба в края на зимата или рано напролет преди разпукване на пъпките.

   Физическа защита на разсадите през зимата

o   Мулчиране в основата (дебел слой слама, листа, оборски тор) – запазва топлина и влага в почвата.

    Засаждане на правилна дълбочина

o   При засаждане през есента или пролетта, шийката на корена трябва да е около 4–5 см под повърхността на почвата.

o   Това предпазва основата на разсада от измръзване.

   Адаптация към местния климат

                     o   В много студени райони засаждането напролет е за предпочитане – рискът от измръзване е по-нисък.


Възстановяване на измръзналите разсади

Възстановяването на измръзнали орехови разсади изисква внимание, търпение и правилна грижа.

  

Диагностика на повредите:

o   Пъпки: черни, сухи или опадали.

o   Кора: сивкаво-кафява, с пукнатини или отлепвания.

o   Леторасти: потъмнели, меки или сбръчкани.

o   Стъбло: при надраскване с нож, ако под кората е кафяво – мъртва тъкан.

o   Корени: ако са увредени, разсадът може да е загинал; здравите корени са бели/жълтеникави и сочни при срез.

Резитба на измръзналите части

Кога:

·        Рано напролет, след преминаване на опасността от допълнителни слани.

Как:

·        Режете до здрава тъкан, където под кората е зелено.

·        Използвайте остри и дезинфекцирани ножици.

Напояване и грижи след измръзване

·        Редовно, умерено поливане, особено при засушаване.

·        Избягвайте преовлажняване – може да причини загниване на корените.

·        Мулчиране с органичен материал – задържа влага и подобрява микроклимата около корените.

Допълнителна грижа за възстановяване

·        Опора: При отслабен разсад използвайте колче за стабилизиране.

·        Защита от вредители: Измръзналите растения са по-податливи на болести и насекоми.

·        Контрол на плевели: Не допускайте конкуренция за вода и хранителни вещества.

 Кога възстановяването е невъзможно?

·        Ако основното стъбло и кореновата шийка са напълно измръзнали и сухи.

·        Ако няма нито една здрава пъпка по стъблото.

       ·        При пълно отлепване на кората (например при съчетание от слънчево изгаряне и измръзване).